Промененият статут на ателиетата

Законът за устройство на територията (ЗУТ) е един от най-често променяните нормативни актове у нас. На 23.02.2021 г. в брой 16 на Държавен вестник бе обнародван поредният Закон за изменение и допълнение на ЗУТ. С него се внесоха множество новости. Едно от измененията, което предизвика сериозен интерес е свързано със статута на ателиетата. Новите текстове, свързани с ателиетата, са добавени в т.29 и т.29а на §5 от Допълнителните разпоредби към ЗУТ:

29. „Жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.

29а. „Сграда със смесено предназначение“ е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.

Промяната провокира много въпроси, сред които:

Ателиетата трябва ли да отговарят на изискванията за наличие на определени помещения, каквито следва да имат жилищата?

Отговорът се съдържа в ЗУТ и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В т. 30 на § 5 от Допълните разпоредби на ЗУТ съществува легална дефиниция за „жилище“ – „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“. Законово определение за „ателие“ не е предвидено, макар от чл. 38 от ЗУТ да може да се извлече, че представлява помещение за индивидуална творческа дейност. В цитираната наредба съществуват изисквания за жилищата във връзка с вътрешното разпределяне на тяхната площ, но те не са същите и за ателиетата. Например, жилищата следва да разполагат с кухня или кухненски бокс, както и с най-малко едно складово помещение във или извън жилището. При проектиране на ателие такова изискване не е имало преди обсъжданата промяна в Допълнителните разпоредби на ЗУТ, няма и след нея. Следователно в резултат на промяната в ЗУТ между жилище и ателие не е възможно да се сложи знак за равенство. Към настоящия момент този знак може да бъде поставен единствено, когато се определя предназначението на сградата.

Съществува ли пречка ателие да бъде декларирано като „основно жилище“?

Един от видовете данъчни облекчение, от които собственикът на ателие би могъл да се възползва, е този за основно жилище. Според § 1 от Допълнителните разпоредби на Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) „основно жилище е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината“. Ако ползвате ателие за жилищни нужди, точно това определение за жилище трябва да знаете, за да прецените дали имате право да го декларирате като основно такова. Въпросът е важен, защото положителният му отговор води до възможност за данъчно облекчение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ „за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление“. От приложимите разпоредби се стига до извод, че единственото изискване е това жилище да е недвижим имот, какъвто без съмнение е ателието. Следователно, въпреки промяната в ЗУТ, не е налице пречка да заплатите 50 % от дължимия данък за ателието, което за Вас е основно жилище.

В случай на развод възможно ли е ателието да бъде предоставено като „семейно жилище“?

При развод е особено важно дали ателието отговаря на друга дефиниция – тази за семейно жилище. Причината е, че съгласно чл. 56 от Семейния кодекс (СК) след развод семейното жилище може да се предостави за ползване на един от съпрузите. Няма пречка да бъде предоставено ателие, тъй като е възможно точно такъв имот да е имал качеството „семейно жилище“ за съпрузите. До този извод се стига отново от легалната дефиниция за „семейно жилище“, която се съдържа в § 1 от Допълнителните разпоредби на СК. Тя гласи, че това е „жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“. Единственото изискване, на което трябва да отговаря ателието, за да бъде предоставено за ползване след развод на съпруга, е то да е ползвано като жилище. От значение е какво е било действителното му предназначение, а не дали отговаря на изискванията по ЗУТ или който и да е друг нормативен акт. Независимо в коя хипотеза се намирате, за да сте сигурни, че поведението Ви съответства на законовите изисквания, свържете се с нашия екип. Заедно ще обсъдим казуса и ще достигнем до оптималното за Вас решение.