В брой 102 от 01.12.2020 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предвижда се допълване на института на погасителната давност, насочен към физическите лица длъжници. Промените влизат в сила на 01.06.2021 г. Посочените текстове предизвикаха бурен обществен интерес, провокираха експерти в правната област да изкажат своите опасения във връзка с прилагането им и най-вече съмнение дали изобщо разпоредбите са съобразени с Конституцията на Република България.
В кои случаи ще намира приложение допълнението към ЗЗД?
С новия чл. 112 от ЗЗД е направен опит да се въведе институтът на „абсолютната давност“, който следва да намери приложение спрямо паричните вземания срещу физическите лица. Съгласно разпоредбата „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“. Нормата, която се извлича от чл. 112, е възприемана като „спасението“ за „вечния длъжник“.
В кои случаи няма да може да се позовем на чл. 112 от ЗЗД?
Важно е да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 112 не е „панацея“ за всички задължения, които има длъжника. Предвидени са цели осем хипотези, в които не е допустимо „абсолютната давност“ да се прилага.
Защо новите текстове в ЗЗД провокираха спорове?
Дали нововъведената давност има характер на „абсолютна“ е въпрос, по който множество доказали се учени изразяват позицията си. Съществуват виждания, че разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД ще създаде повече проблеми в сравнение с тези, които би решила. Твърди се, че засегнати ще са както длъжниците, така и кредитори. Има становища, че „абсолютната давност“ лесно ще може да бъде заобиколена, което би обезсмислило съществуването на регламентиращата я разпоредба.
Опасенията, че § 2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за допълнение към ЗЗД (ПЗР към ЗДЗЗД) ще доведе до сериозни трудности, не останаха на плоскостта на теоретичните спорове. По искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Конституционният съд (КС) образува к.д. № 1/2021 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата. Съгласно атакуваната разпоредба „за
заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“ Според ВадвС с § 2 ПЗР на ЗДЗЗД „се придава обратно действие на института на т. нар. „абсолютна давност“, защото 10- годишният срок на абсолютната давност да започне да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок. Така е постигнат ефект на „мигновена“ давност, който е нетърпим и противоречи на идеята, че давността е период от време“.
Дали институтът изпълнява „спасителната си функция“ или пък е „беда“ както за длъжника, така и за кредитора, съвсем скоро ще разберем. Екипът ни ще Ви информира за всяка новост по темата. Междувременно, не се колебайте да се свършете с нас и да ни зададете въпроси по нея.
