В чл. 493, ал. 1 от Кодекса за застраховането се регламентира едно особено обезщетение, свързано с неимуществените вреди: „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой“. Според чл. 493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането в тези случаи застрахователят покрива неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съществуват два способа за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- съдебен и извънсъдебен. Срокът за търсене на обезщетение по съдебен ред е 5 години от датата на настъпването на инцидента. Предпоставка за предявяване на съдебен иск е пострадалият преди това първо да поиска обезщетение от застрахователя, който в 3-месечен срок да се произнесе по претенцията, като това представлява извънсъдебният способ. Непосредствено след това е възможно застрахователят да откаже да изплати обезщетението, да не се произнесе по предявената претенция в рамките на законовия срок или пострадалият да не е съгласен с размера на предложеното му обезщетение. Едва тогава се поражда правото на пострадалото лице да предяви искането си по съдебен ред.
Самите застрахователите са склонни да предлагат извънсъдебно споразумение. Разчитайки на факта, че пострадалият не е запознат с обезщетенията в съдебната практика, застрахователите често предлагат обезщетение, което е минимално с оглед размера на неимуществените вреди, които е претърпял пострадалия. Веднъж сключено, това споразумение в повечето случаи се явява главната причина за постановяване на решение от страна на съда, с което се отхвърля иска за претендиране на по-високо обезщетение. Това е изрично прогласено от Върховен касационен съд в решение №158/01.02.2021 по дело №2569/2019, което гласи, че „удовлетворението и изявлението на увреденото лице, че счита полученото обезщетение за отговарящо на размера на получените от него неимуществени и имуществени вреди, следва да се приеме за погасяващо правото му да търси алтернативната престация. Увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото му от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащане на уговорения размер в споразумението размер на обезщетението. С получаването на обезщетение е изпълнена функцията на застрахователното обезщетение, да се обезщетят вредите на увреденото лице“.
За да разполагате с правна възможност да предявите иск или да потърсите извънсъдебно обезщетение от застрахователя, трябва задължително да се снабдите с определен набор от документи. От съществено значение е констативният протокол, който се съставя от органите на МВР, когато при ПТП има пострадали хора. Също така, други нужни документи, съобразявайки се с конкретната ситуация, може да бъдат фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист за извършен преглед от специалист и/или епикриза, както и преписка с опис на щетата.
От изключителна важност е да се отбележи какви са фактите и обстоятелствата, които се вземат предвид, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. Съгласно чл. 52 от Закон за задълженията и договорите: „Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. Тук възниква въпросът- какво трябва да разбираме под „справедливост“? Отговорът се съдържа в приложимата и трайна съдебна практика, уредена от Пленума на Върховния съд с постановление № 4/23.12.1968г. : „Преценката на съда следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, а именно преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като например характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
При извънсъдебния способ размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от застрахователна-експертна комисия към застрахователната компания. Така например размерът на обезщетението да кажем за счупени крайници или счупен таз зависи най-вече от редица фактори, а именно: период на възстановяване; наличието или липсата на претърпени операции; възрастта на пострадалия и др. При определяне на обезщетението е наложащо да се обърне внимание и на негативните последици, които засягат пострадалия или неговите близки в личен, професионален, социален и психологически аспект.
При настъпване на смърт на някое лице в резултат на ПТП, размерът на обезщетенията за близките на загиналия зависи най-вече от това в какви отношения е бил той с тях преди смъртта си, както и по какъв начин неговата смърт се е отразила върху живота им.
Степента на уврежданията се определят съгласно легалните дефиниции на чл.128, 129 и 130 от Наказателния кодекс за лека, тежка и средна телесна повреда. Особени са хипотезите, при които пострадалото лице е претърпяло средна или тежка телесна повреда- тогава се образува наказателно производство срещу извършителя. Претендирането на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от застрахователя може да се извърши и преди да е приключило наказателното производство. За да се реализира това, е необходимо да се установи по безспорен начин как точно е настъпила катастрофата.
При условие че сте пострадал при ПТП, Ви уверяваме, че може да разчитате изцяло на нашата правна помощ по повод получаването на възможно най-удовлетворяващото за Вас обезщетение за неимуществени вреди.
