В края на 2020 г. в Семейния кодекс (СК) се извършват промени, които засягат оспорването на бащинство и по-конкретно- извършването на това действие от трети лица. Законодателят въведе нова разпоредба, с която позволи на всяко трето лице, което твърди, че е биологичен баща детето, да оспори бащинството, до изтичане на една година от узнаване на раждането. Законодателят изрично е посочил, че при постановяване на решението, съдът задължително следва да се ръководи преди всичко от интереса на детето.
Наскоро Конституционният съд се произнесе по тази тема с решение по дело, което е било заведено от омбудсмана проф. Диана Ковачева. Неговият предмет е §5 от ПЗР на СК от 2020 г, чиято разпоредбата гласи: „За лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в сила на закона“.
След вече извършените промени възникват две основания, при които може да се оспори бащинство. На първо място, според чл. 62, ал. 1, презумптивният баща на детето и съпруг на майката може да оспори бащинството в срок от една година от узнаване на раждането, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него или ако „обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето“. Вторият начин е ясно изразен в чл. 62, ал. 5 СК, в който трето лице може да оспори презумпцията за бащинство в 1-годишен срок от узнаването за раждането, като той задължително трябва да съедини този иск с иск за установяване на собственото си бащинство, защото от там произтича неговият правен интерес. Ако тези искове са съединени и ако не се установи по делото, че това трето лице е бащата и двата иска се отхвърлят, дори презумптивният баща да не е истински баща, за да не остане това дете без установено бащинство. В старата уредба трето лице не е било активно легитимирано да предяви този иск.
КС изразява своето мнение по въпроса, одобрявайки нововъведените промени в СК, като подчертава, че съществува ограничение при предявяването на двата иска- фактът на настъпване на пълнолетие на детето. Този извод се извлича от решението по делото, който гласи: „Следователно формалната липса на краен срок за упражняване на правото по §5 ПР на ЗИДСК в контекста на чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК, към която оспорената разпоредба препраща, не дава основание да се приеме неограничена от достигането на пълнолетие на детето възможност за упражняване на субективното право от третото лице, което претендира да е биологичен баща на лице с установен презумптивен произход“. В действителност това означава, че всяко едно лице от мъжки пол може да оспори произхода на някое дете и КС застъпва виждането, че по този начин законодателят успява да преодолее една несправедливост, която е била допусната от него преди извършването на промените.
От друга страна, това реализира възможността от оспорването на бащинство да се засегнат и интересите на други лица, които през годините са изградили връзка с детето под различна форма. В този ред на мисли КС приема, че: „установеното в чл. 62, ал. 5, изр. 3 СК задължение на съда да реши спора, като вземе предвид „интереса на детето“, изключва тази възможност“.
Цялостното виждане по този особен въпрос следва да се прилага избирателно от определените съдилища, понеже мотивите на решенията на КС, които не са изразени в тълкувателни решения, нямат задължителна сила.
В подобна ситуация може да се свържете с нашия екип, който да Ви окаже съдействие по тази специфична тема.
